연락처 : UC 이메일 : tommie_mate@gmx.de

Трюфелите – тези мистериозни, силно ароматни подземни гъби, дълго време бяха смятани за екзотичен деликатес, достъпен само в италианските или френските гори. Днес обаче все повече българи откриват, че нашите земи крият съкровища от същия род. Търсенето на трюфели се превръща в увлекателно хоби и дори потенциален източник на допълнителен доход, но ключът към успеха е знанието къде точно да насочим погледа си (и лопатата си). Ето къде в България има най-голям шанс да открием тези "Замразени черни трюфели диаманти" или "бело злато".

Богатство, скрито под нозете: Региони с потенциал

Природата на България, с разнообразието си от почви и климатични условия, предлага идеални местообитания за няколко вида ценни трюфели. Най-известните и търсени са Летният черен трюфел (Tuber aestivum), Зимният черен трюфел (Tuber brumale) и по-рядко срещаният, но изключително скъп Бял трюфел (Tuber magnatum), който обаче е по-характерен за други географски ширини. Търсенето им не е случайно – те растат в симбиоза с корените на определени дървесни видове.

1. Стара Планина (Балкана): Това е една от най-перспективните зони в страната. Смесените гори от дъб (Quercus spp.), цер (Quercus cerris), габър (Carpinus betulus) и бук (Fagus sylvatica), особено в среднопланинския пояс (500-1200 м надм.в.), създават идеални услов на трюфелиия предимно за Летния черен трюфел. Районите около Троян, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Котел и Шипченския проход са известни с находки. По-високите части, където присъстват и смърчове (Picea abies), могат да крият и Зимни черни трюфели.
   
2. Родопите: Южните склонове на тази величествена планина, с по-мекия си климат и варовити почви, са друга гореща точка. Дъбовите и букови гори, често в комбинация с леска (Corylus avellana), са отлично местообитание за Tuber aestivum. Районите около Бачково, Асеновград, Велинград, Чепеларе и Смолян са добър старт. Тук също има потенциал за Зимни трюфели.
   
3. Средна гора: По-ниските височини и предимно дъбови гори в Средна гора (особено източната ѝ част) също предлагат добри възможности за Летния черен трюфел. Районите около Хисаря, Старелци, Панагюрище са известни с трюфелни находища.
   
4. Странджа: Уникалните смесени гори от дъб и габър в Странджа, особено в защитените местности, могат да бъдат изненадващо продуктивни за Tuber aestivum. Влажният климат и специфичните почви благоприятстват развитието им. Районите около Малко Търново и Българи са перспективни.
   
5. Други райони: Отделни находища са откривани и в други части на страната, като Предбалкана (например около Трявна, Габрово), Витоша (в дъбовите пояси), дори в някои дъбови гори в Дунавската равнина. Важно е обаче да се разбере, че трюфелите не растат навсякъде – наличието на подходящи дървета-гостоприемници и специфични почвени условия (варовити, добре дренирани, с подходящ pH) е задължително.
   
   

Какво да търсим (освен гъбата)? Знаци и съвети

Трюфелът сам по себе си е скрит под земята, понякога на дълбочина 10-20 см, понякога и по-дълбоко. Директното му засичане е почти невъзможно за невъоръженото око. Затова трюфелодобивачите разчитат на индиректни признаци и специални методи:

"Трюфелни кръгове": Често мястото, където расте трюфелът, остава почти без трева, образувайки характерен кръг или петно с оголена почва под дървото-гостоприемник. Това е резултат от веществата, които трюфелът отделя и които инхибират растежа на други растения.
Насекоми индикатори: През лятото, специални малки жълтеникави мухи (Suillia spp.) обикалят точно над местата, където са скрити зрелите трюфели, за да снасят яйцата си. Наблюдението на тези мухи може да посочи мястото.
Обучени кучета: Безспорно най-ефективният и отговорен метод. Специално обучени кучета (традиционно лайгета, джак расъл териери, лабрадори, спинони) могат да усещат силния аромат на зрелия трюфел на метри разстояние, дори под земята. Те посочват мястото без да го повреждат. Използването на прасета е забранено в България, тъй като те повреждат мицела и са трудни за контрол.
Опит и познания: Разбирането кои дървета са най-вероятни гостоприемници (дъб, бук, габър, леска, бор в някои случаи), познаването на почвите и терена, както и наблюдението на сезонните промени са неоценими.

Сезони и отговорност:

Сезони: Летният черен трюфел (Tuber aestivum) се търси от края на май до септември. Зимният черен трюфел (Tuber brumale) – от ноември до края на февруари/началото на март. Това са приблизителни срокове, които варират в зависимост от височината и конкретните климатични условия през годината. Важно е трюфелът да е напълно зрял, за да е развил пълния си аромат.

• Законност и устойчивост: Трюфелите в България са защитен вид! Тяхното събиране изисква писмено разрешение от съответната областна инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Нарушителите се глобяват тежко. Отговорното събиране е от съществено значение – използването на кучета минимизира щетите върху мицела (подземната грибна мрежа), позволявайки продължително съществуване на находищата. Разкопаването с лопата трябва да става внимателно, а дупката след изваждане на трюфела – да се зарие отново, за да се запази мицелът.
  
  

Бъдещето на българския трюфел

Интересът към трюфелите в България нараства, както сред местните ентусиасти, така и на международния пазар. Освен естествените находища, се развива и трюфелното земеделие (трюфелни ферми), където се засаждат дървета-гостоприемници, инокулирани с мицел на трюфели. Това е дългосрочна инвестиция (първа реколта след 7-10 години), но с голям потенциал.

Откриването на трюфел в българска гора е вълнуващо приключение, свързващо човек с природата по уникален начин. Знанието къде да търсим, спазването на законите и етичните практики са ключът не само към личен успех, но и към запазването на това природно богатство за бъдещите поколения. Така че, ако сте въоръжени с разрешение, познания и може би лоялен четириног приятел, българските гори ви канят на своята подземна съкровищница.