연락처 : IA 이메일 : dominicramos@yahoo.com

София, 15 октомври 2024 г. – Годината 2024 записва исторически високи изкупни цени за българските трюфели, предизвиквайки смесени чувства сред ловците, култиваторите и търговците. Рязкото намаляване на добива в традиционни европейски "трюфелни" гиганти като Италия, Франция и Испания, съчетано с непрекъснато растящото глобално търсене, изстреля българския продукт на ценови върхове, превръщайки "черното злато" в още по-ценен актив.

Драматични стойности за черното злато:
Цените за черен зимнинен трюфел (Tuber Melanosporum), кралят на българските трюфели, достигнаха безпрецедентни нива. Изкупната цена от ловците и малките стопани започва от 2500 до 3500 евро за килограм за първокачествени екземпляри. За сравнение, през 2023 г. тя варираше между 1800 и 2500 евро. На международния пазар, особено след обработка и класиране, цената на българският Melanosporum лесно надхвърля 5000 евро/кг при износ. Летният черен трюфел (Tuber Aestivum), по-достъпен, но с интензивен аромат, се изкупува в диапазона 800 до 1200 евро/кг (спрямо 500-800 евро миналата година). Най-редкият и скъп бял трюфел (Tuber Magnatum Pico), открит в единични случаи предимно в Родопите и Странджа, достига астрономическите 7000-9000 евро/кг на изкуп.

Климатът – ключов фактор за скъпоценния недостиг:
Основната причина за скача на цените е драматичният спад в световното производство. Продължителните суши през пролетта и ранното лято в Италия и Южна Франция, последвани от локални, но интензивни градушки в някои райони на Испания, унищожиха голяма част от очаквания добив. "Климатичните екстреми станаха хронични. Трюфелът е изключително чувствителен към промените във влажността и температурата. Годините, в които природата беше благосклонна, стават все по-редки", коментира проф. Иван Петров, миколог от БАН.

България – стабилен доставчик на фона на хаоса:
Докато Западна Европа страда, България, макар и засегната от промените, отчете относително стабилен, дори леко по-добър сезон в сравнение с 2023 г., особено за Melanosporum. Основните райони на добив – Стара планина (предимно Средна и Западна), Родопите, Средна гора и Странджа – предоставиха качествен продукт. Това, в комбинация с натрупания опит на българските ловци и разширяването на плантажните култури (където трюфелът се отглежда в симбиоза с дъб или леска), затвърди позициите на страната ни като надежден доставчик. "Търсенето от Италия и Франция е огромно. Технологиите за проследяване на произхода (трасебилност) гарантират качеството, а недостигът при тях прави българският трюфел още по-привлекателен, въпреки че все още се купува на малко по-ниска цена от местния италиански", споделя Георги Димитров, трюфелен търговец с над 15 години опит.

Възходът на плантажите и предизвикателствата:
Скачването на цените стимулира още повече интереса към трюфелните плантажи. Инвестициите в тази насока нараснаха, като все повече земевладелци виждат в трюфелите дългосрочен и високодоходен бизнес. Въпреки това, успехът не е гарантиран. "Отглеждането изисква специфични почви, климат, избор на правилните дървета-симбионти и много, много търпение. Първата реколта идва след 7-10 години, а добивът варира силно", обяснява Мария Иванова, собственик на плантаж край Карлово. Експертите предупреждават и за рискове от спекулации и "изкуствени" високи цени, които могат да дестабилизират пазара, както и за необходимостта от още по-строг контрол срещу бракониерите, които разрушават естествените находища.

Бъдещето: Устойчивост или балон?
Очакванията са цените да останат високи и през следващите 2-3 години, доколкото климатичните условия в Европа продължат да са непредвидими. Дългосрочно, бъдещето на пазара ще зависи от няколко фактора:

1. Успехът на плантажите: Ако те започнат да осигуряват значителни и стабилни количества, може да се наблюдава известна стабилизация на цените.
   
2. Климатичната устойчивост: Намирането на методи за адаптация на култивирането към променящия се климат ще бъде ключово.
   
3. Регулации и трасебилност: Усилване на контрола за произход и качество е необходимо за защита на репутацията на българските трюфели и борба с нелегалния пазар.
   
4. Развитие на вътрешния пазар: Нарастващ интерес сред българските ресторанти и гурме ентусиасти създава възможности за по-голяма добавена стойност в страната.
   
   

Заключение:

2024 година беше година на рекорди за българските Пакет Нарязани черни трюфели 500гр и Бял зехтин 250ml. Изкупните цени отразяват световния недостиг и повишеното търсене към нашата продукция. България утвърждава позицията си като важен играч в този престижен пазар. Въпреки оптимизма, предизвикателствата – климатични, икономически и регулаторни – остават сериозни. Устойчивостта на сектора ще зависи от баланса между използването на природните находища, развитието на устойчиви плантажи и изграждането на здрава, прозрачна пазарна инфраструктура. Едно е сигурно – мистичният и ароматен трюфел продължава да бъде една от най-скъпоценните дари на българската природа.